Община Две могили

Град Две могили се намира на 32 км на юг от град Русе и на 20 км на север от град Бяла. Неговите географски характеристики са: 25º53' източна дължина и 43º36' северна ширина. Разположен е от двете страни на жп линията Русе – Горна Оряховица. Има голяма жп гара и посредством нея се свързва с останалите гари в страната. През града минава асфалтиран път Русе – Бяла, който върви паралелно с жп линията, а чрез две отчески – на югозапад 3,5 км към село Обретеник и на север 5 км към село Тръстеник се свързва с главен път Русе – Велико Търново, Русе – Плевен, строен още от Мидхат паша. На 6,5 км от града отстои село Пепелина, а на 9,5 км – село Широково, които се намират по поречието на река Черни Лом. Двете села се обособиха като зона за отдих на жителите на град Две могили и град Русе.
Населението на град Две могили през 1934 г. е наброявало 3457 души, през 1946 г. – 3911, според преброяването от 2.12.1975 г. – 5608, след което намалява постепенно и през 2020 г. достига 3620 души.
До 1964 г. е едно от най-големите села в страната с добре развита икономика и богат духовен живот. През същата година, с Указ № 546 от 15.09.1964 г. на Президиума на Народното събрание, публикуван в ДВ, е обявено за селище от градски тип. На 29.08. 1969 г., с Указ № 828 на Президиума на Народното събрание става град. А с Указ № 2295 от 22.12.1978 г., издаден от Председателя на Държавния съвет на Народна република България, обн. в ДВ бр. 101 от 26.12.1978 г. е определен за седалище на Община Две могили, в която са включени населените места: град Две могили, село Батишница, село Пепелина, село Широково, село Баниска, село Могилино (Захари Стояново), село Помен, село Бъзовец, село Чилнов, село Кацелово, село Острица, село Каран Върбовка.
Най-голямата надморска височина в Две могили се намира в североизточната промишлена зона и е 254 м, а най-ниската – на северозапад – 178 м или средно е 242,629 м над морското равнище.
Градът е разположен в Дунавската равнина. Построен е върху територията на обширно заравнено льосово плато, характеризиращо се предимно с равнинен релеф, на места прорязан от дълбоки къси долове. Общата площ на селището е 51 708 дка, а самото селище е построено на около 30 000 дка. Климатът в Две могили е умереноконтинентален и според климатичното райониране в България тук има най-добре изразена континенталност на климата: горещо лято, студена зима, големи годишни амплитуди на температурата, подчертан летен максимум на валежите.
Първи сведения за праисторическо селище са намерени в преддверието на пещера „Орлова чука“ край с. Пепелина. Това са каменни и кремъчни оръдия на труда, кости от пещерна мечка, елен. Специалистите ги отнасят към 40 000 г. пр. н. е., т.е. през палеолита – мустоерската епоха, както и керамични фрагменти от енелита – 3000 - 2000 г. пр. н. е., т. е. каменно-медната епоха. В многотомника „История на България“ – т. 1, стр. 176, е поместена карта на тракийските държави през късно желязната епоха (VI – I в. пр. н. е.). От нея е видно, че градът се намира в тракийската одриска държава. Селището е съществувало и при основаване на българската държава през VII в., за което съдим при разкопки при селата Чилнов, Бъзовец, Червен, Две могили и др. Видно от различни източници може да се  счита, че Две могили като селище съществува от дълбока древност. То има своята средновековна история и се съхранява през турското робство. Първи писмени сведения за Две могили се намират в турски документи, предимно данъчни регистри и пътеписи на пътешественици. За името на селището може да се твърди, че съществува още от турско робство, като в архива на Църковна народна община – Русе от 1861 г. е записано под това име. По време на Руско-турската освободителна война 1877 / 1878 г. в Две могили се дислоцират военни поделения на двата корпуса XII и XIII от русенския отряд с командващи княз Владимир Александрович и генерал Аф. Ган, а по-късно генерал Александър Дондуков-Корсаков. Според спомените на местните жители и дневника на русенския отряд, при започване на войната в селото нахлуват големи тълпи от башибозуци и черкези. Възрастното население успява да избяга към с. Горно Абланово, а малките деца остават скрити в бъзака край селото. Башибозуците и черкезите плячкосват селото, но не откриват децата и никого не избиват. В Две могили не са водени боеве на русенския, по-късно наречен източен, отряд, но неговото име се споменава всеки ден в дневника и телеграмите на главнокомандващия. В него се дислоцират войски, има и лазарети. Местното население, което се намира на 4-5 км от фронтовата линия, е под постоянно напрежение и в тежко икономическо състояние. Град Русе и околните населени места е освободен на 14.02.1878 г. След Освобождението на България, започва постепенен подем в развитието на селището. От запазените регистри е видно, че Две могили е самостоятелна община, към която се отнасят селата Пепелина, Широково и Батишница до 1893 г., а от 1894 г. до края на века остава само село Батишница.
Светско училище в Две могили има от 1860 г. След Освобождението продължава да функционира в същата сграда. Първоначално е до 4 отделение. Децата са много и цялата общественост иска ново училище. В изложението за състоянието на Русенски окръг от 1889 – 1890 г. е записано, че Окръжното управление е взело решение за построяване на много училища в градовете и селата. Сградата е издигната скоро със средства на общината, непосредствено до съществуващата в югоизточната част в двора на църквата. Тя е двуетажна с четири високи и големи класни стаи. В последствие сградата е съборена около 1960 г., когато според регулационния план е трябвало върху нея да се застрои оградата на църковния двор. В периода 1912 – 1915 г. върху отчуждени дворни места в село Две могили е построено ново училище с осем класни стаи, построено върху хиляда и сто кв. м. на един етаж без изба. След земетресението през 1977 г. училището в Две могили е съборено. През 1950 г. е открита Търговска гимназия – единствената търговска гимназия в страната, разкрита на село. След това е преименована в Икономически техникум, който постепенно започва да се закрива след 1954 г., а основното училище прераства в ЕСПУ. През 1959 г. горният курс се трансформира в Селскостопански техникум. Сградата на новото средно училище е построена в периода 1978 – 1981 г. и през 1982 г. отваря врати за първите си възпитаници. В град Две могили с дългогодишни традиции е и образованието, свързано с основния поминък – Техникум по селско стопанство „К. А. Тимирязев“. В град функционира и Детска градина „Св. Св. Кирил и Методий“ с яслена група.
Църквата „Света Троица“ в град Две могили е построена в 1873 г. от майстор дядо Йонко от село Батишница, преселник от Тревненския балкан. Иконописецът на иконите в църквата „Света Троица” в Две могили Цаню Захариев е зографът от Тревненската иконописна школа, сътворени през 1887 г.  Негово дело са иконите в Разград (църква "Св. Никола" - 1863 г.), Тутракан (църква "Св. Никола" - 1864 г.) Лясковец ("Св. Атанас" - 1864 г.) и в Конгас, Бабадаг и Касапкьой (1864-1865), в Габрово ("Св. Богородица" - 1867 г.), Борисово, Тетово, (1875 г.), Кацелово, Две могили - Русенско, в Русе, Троян, Силистра, в Лесичери, в Разградско, Тулченско и Търновско.
Читалището в Две могили е основано на 01.02.1919 г. и носи името „Св. Св. Кирил и Методий“. Първата литературно-музикална вечер е изнесена на 13.04.1919 г. Още от самото си основаване развива добра организационна, библиотечна и художествена дейност. Сградата е построена през втората половина на 50-те години на 20 в. В Две могили се играе първата селска оперета в България. 25 години на читалищната сцена се изнасят постановка след постановка. Цялото село пее и играе. След оперетата „Време за любов” през 1961 год, на която присъстват група музиколози,диригенти и композитори, начело с проф. Петко Стайнов, той признава:”Обиколил съм много страни по света,гледал съм големи постановки на опери и оперети, но не при всички случаи са ме побивали тръпки. От естествената и прекрасна игра на тази селска сцена почувствах такива тръпки”. През 1988 г. се възстановява оперетния отдел в читалището с деца самодейци. Изнесени са спактакли на детските оперети „ Златната опашка“, „Буратино“ и др.
Две могили се гордее, че хвърковатият войвода Филип Тотю е избрал селото за последните години от своя живот и тачи паметта му. В негова чест в центъра на града е издигнат паметник през 1973 г. Склуптор на паметника е Никола Терзиев, а архитект – Белчо Петров. Паметникът изобразява фигурата на Филип Тотю, облечен в четническа униформа, в поза на летящ в боя четник, символизирайки мита за него като хвърковат войвода.
През есента на 1908 г. /22.09.1908 г./, правителствена делегация, пътуваща с влак от Русе към старопрестолния град, начело с Александър Малинов, спира на гара Две могили. По време на този престой министър-председателят съставя манифеста за обявяването на независимостта на България. Паметна плоча, която да свидетелства на сегашното и бъдещо поколение за историческото събитие от есента на 1908 г. беше поставена на гара Две могили. С решение № 205/24.08.2008 г. Общинският съвет одобри предложението на група студенти от национално движение „Съхрани българското” и единодушно реши да увековечи знаменателното събитие, свързващо Две могили с раждането на манифеста на новата българска държавност. 
 

Източници: „Истини, сплетени от вековете Две могили“ с автор Евгения Антонова и Александър Антонов, ИК „Цанко Церковски“, 1992 г. гр. София, ПИРО, сайта на НСИ и сайт на Община Две могили