Община Две могили

Селищната могила се намира в Североизточна България, на 2,5 км югоизточно от с. Бъзовец, Русенска област, в местността Адата на левия бряг р. Баниски Лом. Тя представлява натрупани останки от няколко селища едно върху друго през каменно-медната епоха (халколит, 4800-4200 г. пр. Хр.). Принадлежи на едни от първите земеделци и скотовъдци на Стария континент. Обектът се проучва от 2012 г. с прекъсвания с научен ръководител д-р Димитър Чернаков. Към момента са разкрити 3 селищни нива от първата половина на каменно-медната епоха (халколит, 4800-4500 г. пр. Хр).
         В най-горното от тях от средния халколит (4600-4500 г. пр. Хр.) са открити  деструкции на 4 сгради. Изградени са от глина и дърво и са унищожени от пожар. Интерес представлява сграда № 2, която е с по-големи размери от останалите 12/13 м и е имала 2 нива (етажа) на обитаване – долно за съхранение на провизии и горно за живеене, в което са открити много находки, включително и части от музикален инструмент. Допускаме, че сградата е имала нетрадиционна за времето архитектура, тъй като е била изградена върху терен с изразена денивелация и от по-стръмната южна страна е била повдигната от древния терен посредством дървени колони, като празното пространство под нея е било използвано за съхранение на дървен материал.
     В югоизточната периферия на селището е открита ивица от разрушена каменна структура с дължина 14 м и ширина 3 м. Изградена е от необработени каменни блокове с различна големина и форма. Тя е по-ранна от двете сгради и вероятно хронологически се отнася към началния период от развитието на селището. В близост до нея са открити бойни принадлежности – каменни топки, костени и каменни брадви, върхове за стрели. Структурата принадлежи към пласта от ранния халколит и култура Боян – Видра. Това е археологическо свидетелство за случили се военни стълкновения и конфликти в началото на Пето хил. пр. Хр., които са станали и причина за първото укрепяване на селището. Вероятно стълкновенията са били между завареното и придошлото местно население, чиито основен поминък – земеделието, се е превърнал в отправна точка по отношние на тяхното усядане.
         От 2018 г. се изследва пласта от ранния халколит (4800-4600 г. пр. Хр.). Установено е, че най-източната периферия на селищната могила е била използвана за производстена дейност. Разкрита е правоъгълна сграда с 2 помещения, изградена от глина и дърво и ориентирана по осите на дългите страни север-юг с размери 9,60/6,50 м. Във вътрешността ѝ са проучени останки на 2 близко разположени глинени пещи с квадратна форма. Едната от тях е с рядко срещани за времето и региона конструкция и устройство. Долепена е до източната стена на сградата с изнесен отвор навън. Изградена е от две камери една над друга - долна полувкопана за гориво и горна за изпичане. Върху подовата замазка на долната камера е открит сферичен отвор с диам. 0,12 м за въздухоподаване и регулиране нивото на кислорода. Пред входа на пещта има плитко вкопаване за складиране и подаване на гориво. Около структурата е изграден улей с лек наклон към нейния вход,  предназначен за изливане на вода за регулиране на огъня и температурата на затопляне. Така оформена най-вероятно пещта е била предназначена за изпичане на керамика и/или за термична обработка на храна. Възникналият модел на този тип съоръжения продължава да се използва и усъвършенства в по-късните археологически епохи. Под сградата с пещите започна прроучване на друга по-ранна постройка.